Биология (8 клас) - Тема №4: Мускули

Тема №4

Мускули

Активната част на опорно-двигателната система е изградена от скелетните мускули. Те са прикрепени към костите и могат да се съкращават, в резултат на което се извършва движение на тялото или само на части от него. Човешкото тяло има повече от 500 мускула.

Мускулът се състои от тяло и сухожилия. Тялото му е изградено от напречно набраздени мускулни клетки (мускулни влакна). Те са подредени в снопчета, които са обвити от съединителна тъкан. Така групираните мускулни снопчета изграждат мускулното тяло, което също е обвито от съединителна тъкан.

В мускулите навлизат множество кръвоносни съдове и нерви, които провеждат нервни импулси до всяка тяхна клетка.

Сухожилията са изградени от плътно подредени колагенови влакна от съединителна тъкан. Те са много здрави и не се разтягат. Чрез тях мускулът се залавя за костите.

Форма на мускулите. Мускулите имат различна форма. Според начина на подреждане на влакната мускулите могат да бъдат вретеновидни, плоски, триъгълни, четириъгълни, перести, пръстеновидни.

Действие на мускулите. Действието на мускулите върху костите се осъществява на принципа на лостовете. Съкращаването им предизвиква сгъване, разгъване, привеждане, отвеждане, завъртане в съответните стави. В случаите, когато два или повече мускула извършват еднакво действие, те се наричат синергисти. Когато мускули извършват противоположни действие – например, единият сгъва, а другият разгъва, се наричат антагонисти.

В зависимост от разположението им в тялото скелетните мускули се разделят на мускули на главата, на шията, на гръдния кош, на корема, на гърба, и на крайниците.

Мускули на главата. Те са две групи: мимически и дъвкателни.

Мимическите с единия си край се залавят за кост, а с другия – за кожата. Така при съкращения те притеглят кожата и променят израза на лицето (мимиката): изразява радост, смях, печал, строгост. Мимическите мускули са групирани предимно около очите, носа и устата.

Дъвкателните мускули са 4 чифта. При тяхното действие се отваря и затваря устата, като се стрива храната между зъбните редици. Както мимическите, така и дъвкателните мускули вземат участие в осъществяването на говора.

Мускулите на шията са няколко групи. Чрез тях се извършва движението на шията и главата.

Мускули на туловището. Те се разделят на гръбни, гръдни и коремни.

Гръбните се делят на повърхностни и дълбоки. Повърхностните са трапецовидният мускул, широкият гръбен мускул и други по-малки мускули. Дълбоките мускули се намират под повърхностните  и се разполагат от двете страни на гръбначния стълб. Чрез тяхното действие туловището се наклонява назад и встрани и се завърта.

Гръдните мускули се делят на мускули, които принадлежат към горния крайник , и на собствени мускули на гръдната стена. Например, големият гръден мускул се намира повърхностно отпред в горната част на гръдния кош. Той взема участие в движенията на горния крайник. Към собствените мускули на гръдната стена принадлежат междуребрените мускули, които участват в извършването на дихателните движения. Диафрагмата е широк, плосък мускул, който разделя гръдната и коремната кухина. Тя взема участие в дихателните движения.

Коремните мускули са широки и плоски. Те се простират между гръдния кош и тазовите кости. По този начин заграждат коремната кухина. Със съкращението си те спомагат за наклоняване на тялото напред и надолу, за дихателните движения, а също така допринасят за поддържане на положението на коремните органи. С тяхна помощ се изпразват пикочният мехур, правото черво и матката по време на раждането.

Мускули на крайниците.

Мускулите на горния крайник се разделят на мускули на раменния пояс, на мишницата, на предмишницата  на ръката. От тези на раменния пояс най-голям е делтовидният мускул, който участва в движенията на раменната става и дава форма на рамото. По предната повърхност на мишницата се разполага двуглавият мишничен мускул, а по задната повърхност – триглавият мишничен мускул. Първият сгъва в лакътната става, а вторият – разгъва. В предмишницата има множество мускули, разделени в три групи. Те участват в движенията на предмишницата и ръката, включително и на пръстите. Мускулите на ръката осъществяват сложните движения на пръстите.

Мускулите на долния крайник са значително по-масивни от тези на горния. Те се делят на мускули около тазобедрената става, на бедрото, на подбедрицата и на ходилото.

Големият седалищен мускул разгъва бедрото в тазобедрената става и спомага за изправения стоеж на човека. В предната част на бедрото се намира четириглавият бедрен мускул, който разгъва подбедрицата в колянната става. Мускулите по вътрешната повърхност на бедрото го привеждат към другия крайник. Повърхностно, отзад на подбедрицата се намира триглавият мускул, който с дългото и здраво ахилесовото сухожилие се залавя за петата. Той е основен мускул при ходене, бягане и скачане. Мускулите на ходилото участват в движението на пръстите и поддържат свода на ходилото.

Чрез скелетните мускули, които са активната част на опорно-двигателната система, се осъществява движението на тялото и на неговите части. За да се извърши движение или да се изразят чувства посредством мимика и жестове, мускулите се съкращават. Съкращението на скелетните мускули се извършва под волев контрол. Те никога не се отпускат напълно – дори и да няма движение, са слабо съкратени. Това състояние се нарича мускулен тонус. Мускулите винаги са готови да извършват бързо съкращение. При него те отделят топлина, с която вземат участие в регулирането на телесната температура.

Физиологични свойства.  Основните физиологични свойства на мускулите (на мускулните клетки) са възбудимост, проводимост и съкратимост.

Възбудимостта е свойството на мускулните клетки да преминават от покой във възбудено състояние – в тях да възникват импулси в резултат на дразнене.

Възбуждането на мускулните клетки в организма се причинява от дразнител – нервни импулси, провеждани по нервно влакно. От края на нервното влакно в междуклетъчен контакт (синапс) се отделя вещество посредник (медиатор), което достига до мускулната клетка и поражда по мембраната й импулси. Така я възбужда. От синапса възбуждането се провежда по мембраната на цялата мускулна клетка и предизвиква съкращението й (фигура 1 – устройство на синапс).

Проводимостта е свойството на мускулните клетки да провеждат по мембраната си възбуждане (импулси).

Съкратимостта е свойството на мускулните клетки да се съкращават (да се скъсяват) при дразнене.

Съкращението на всяка клетка на скелетните мускули се дължи на скъсяването на множество специални съкратителни нишки, които тя съдържа. За извършването на този процес е необходима енергия. Когато дразнителят престане да действа, мускулът се отпуска и възстановява дължината си. Това се дължи на еластичността му.

Скелетните мускули извършват два вида съкращения. При едни мускулът повдига или премества определен товар, при което дължината му намалява – мускулът се скъсява. При други мускулът е принуден да повдигне или премести непосилен товар. В такъв случай в резултат на съкращението се увеличава напрежението на мускула, без да се променя неговата дължина. Такива съкращения се извършват например при поддържането на определена поза на тялото.

Силна на мускула. Тя зависи от броя на мускулните клетки в мускула и от тяхното подреждане. Колкото повече и по-дебели мускулни клетки има един мускул, толкова по-голяма е неговата сила. Тя може да се повиши чрез физическа тренировка. Мускулите пренасят силата си върху костите на скелета чрез сухожилията.

Работа на мускула. При повдигане или преместване на товар, мускулите се съкращават и извършват работа.

При продължителна работа възможността на мускула за съкращение започва да намалява – настъпва мускулна умора. Това се дължи на намаляване на енергийните му запаси и на натрупване в клетките на млечна киселина (вещество на умората). Тези промени в скелетните мускули водят до физическа умора на целия организъм. След почивка енергийните запаси се възстановяват и чрез кръвта се премахва млечната киселина. Колкото по-кратко е времето за работа на мускула, толкова по-големи са неговите възможности за съкращение.

При много продължителна дейност на мускулите настъпват болезнени мускулни спазми (съкращения). В този случай се чувства болка при движение и при натиск върху мускула. Те преминават, след като се премахне млечната киселина от мускула.