Тема
№ 1
Тъкани
Човешкият
организъм възниква от една клетка –
оплодената яйцеклетка (зигота).
Тя се дели многократно и от нея се развива
многоклетъчен зародиш. В неговите клетки
постепенно от едно клетъчно поколение
в друго настъпват промени в устройството
и функционирането. Така в зародиша
възникват различни видове
клетки.
Всички
клетки изпълняват общи
функции –
хранят се, дишат, растат, делят се и т.н.,
но същевременно те се специализират
да извършват и определени функции.
Например, мускулните клетки се съкращават,
рецепторните клетки възприемат
дразнители, клетките на жлезите отделят
вещества (секрети) и др.
Различните
тъкани са изградени от различни видове
специализирани клетки и междуклетъчно
вещество, което се образува в клетките
на тъканта. Клетките в тъканта имат
сходно устройство, произход и функции.
Те са свързани помежду си, което позволява
осъществяването на определена функция.
Видовете клетки в тъканите, начинът на
тяхното свързване и подреждането им
определят тяхната функция – покривна,
секреторна, защитна, съкратителна и
проводна.
Всяка тъкан може да изпълнява една или
повече функции. Органите
в животинския и човешкия организъм
(стомах, сърце, бели дробове, бъбреци)
се изграждат от различни тъкани, които
работят съвместно като всяка тъкан
изпълнява своята функция.
Основните
видове тъкани, които се образуват в
зародишното развитие на животните и
човека, са четири: епителна,
съединителна, мускулна
и нервна.
Епителната
тъкан
е изградена от различни по големина и
форма епителни клетки – плоски, кубични,
призматични, с реснички по тяхната
повърхност. Те са плътно свързани помежду
си и са подредени в един или повече слоя.
Епителната тъкан има покривна
и секреторна
функция.
В
зависимост от функцията, от формата на
клетките и от броя на слоевете се
различават няколко вида епителна тъкан.
Епителната
тъкан покрива външната повърхност на
тялото и вътрешната повърхност на кухите
вътрешни органи – стомах, черва, пикочен
мехур и вътрешната повърхност на сърцето
и на кръвоносните съдове. В кухините на
вътрешните органи епителната тъкан и
намиращата се под нея съединителна
тъкан образуват лигавица.
В лигавицата на въздухоносните пътища
много епителни клетки имат на свободната
си повърхност реснички, при движението
на които се преместват частици прах и
микроорганизми, попаднали върху тях.
Един
вид епителна тъкан, наречена жлезиста
епителна тъкан,
изгражда различните видове жлези, които
отделят секрети. Едни жлези отделят
секретите си на повърхността на тялото
(потни, мастни, млечни) или в кухините
на вътрешните органи (слюнчени, стомашни,
чревни и др.). Наричат се жлези
с външна секреция (екзокринни
жлези). Други
отделят секретите си, обозначени като
хормони или инкрети, направо в кръвта
(хипофиза1,
щитовидна
жлеза 2и
др.). Те са жлези
с вътрешна секреция (ендокринни жлези).
Има и жлези със смесена функция
(задстомашната жлеза).
Едни
видове от епителната тъкан имат и защитна
за тялото функция – предпазват
от увреждане
лежащите под нея клетки и тъкани. Такава
функция изпълняват външният слой на
кожата, покривният слой клетки на устната
кухина и други.
Съединителната
тъкан
се състои от различни по строеж и функция
клетки и голямо количество междуклетъчно
вещество. В него се намират влакнести
структури – колагенови
влакна (от
белтъка колаген), еластични
влакна (от
белтъка еластин).
Въз
основа на броя и видовете клетки, както
и на строежа на междуклетъчното вещество
се различават няколко вида съединителна
тъкан.
Съединителната
тъкан изгражда обвивките на органите
(черен дроб, бъбреци, мускули, нерви,
кръвоносни съдове), осъществява
свързването помежду им, изгражда част
от кожата, сухожилията, ставните връзки
и др.
Костите
и хрущялите са изградени от съединителна
тъкан с твърдо междуклетъчно вещество.
Мастната
тъкан е вид
съединителна тъкан, чиито клетки са
изпълнени с мазнини. Тя е разположена
под кожата, около някои вътрешни органи
и в други части на тялото.
Съединителната
тъкан има разнообразни функции. Костите
и хрущялите изпълняват опорна
функция.
Тази опора е необходима за извършването
на движения. Някои кости имат и защитна
функция
(черепните кости, ребрата, прешлените),
като предпазват различни меки органи
(главен и гръбначен мозък, бели дробове,
сърце) от увреждане. В състава на кожата
съединителната тъкан има също опорна
и защитна функция. Обвивките на органите
осигуряват еластичност
– възможност за изменения на формата
и обема (мускули). Мазнините в клетките
на мастната тъкан са резервна
енергия и
имат значение за топлинна
изолация.
Друг
вид съединителна тъкан с течно
междуклетъчно вещество е кръвта.
Кръвните клетки се намират в кръвна
плазма. Кръвта изпълнява транспортна
функция,
пренасяйки различни вещества и газове.
Тя също така защитава
организма от микроорганизми и вируси,
причиняващи заболявания. Чрез движението
й се поддържа постоянна
температура
на тялото.
Клетките
на мускулната тъкан съдържат голямо
количество съкратителни белтъчни нишки,
които осъществяват основната им функция
– съкращение. Тези клетки са силно
удължени и се наричат мускулни
влакна.
Според строежа на мускулните клетки и
тяхното местоположение се различават
три вида мускулна тъкан: скелетна, гладка
и сърдечна. Мускулните влакна се възбуждат
под влияние на дразнители (нервни
импулси, електричен ток, механичен удар)
в резултат на което те се съкращават
(свиват).
Скелетната
мускулна тъкан
е изградена от дълги, многоядрени клетки.
Под микроскоп се вижда, че те са
напречнонабраздени, поради специфично
подреждане на съкратителните белтъчни
нишки. Тези мускулни влакна изграждат
скелетните мускули. Съкращенията на
скелетната мускулна тъкан са волеви –
те настъпват според желанието на човека,
по неговата воля.
Гладката
мускулна тъкан
се състои от по-къси вретеновидни клетки.
Под микроскоп те изглеждат гладки, без
напречна набразденост. Това се дължи
на липсата на специфично подредени
съкратителни белтъчни нишки. Гладките
мускулни клетки участват в изграждането
на стените на кухите вътрешни органи –
стомах, черва, пикочен мехур, матка, и
на стената на кръвоносните съдове.
Съкращенията на гладката мускулна тъкан
не са волеви – не се извършват по волята
на човека.
Сърдечната
мускулна тъкан
е изградена от напречно набраздени
клетки. Те са много по-къси от тези на
скелетната мускулна тъкан. Клетките на
сърдечната мускулна тъкан са свързани
помежду си чрез особени дискове. През
тях може да се предава от една на друга
клетка сигнал за съкращаване. Тези
клетки изграждат сърдечната мускулатура
– миокарда. Съкращенията на тази тъкан
осигуряват дейността на сърцето, която
е неволева.
Нервната
тъкан е
изградена от нервни клетки – неврони
и глиални
клетки
(глиа).
От нервната тъкан са изградени главният
и гръбначният мозък, както и нервните
възли и нервите в тялото.
Невроните
имат тяло,
от което излизат множество къси разклонени
израстъци, наречени дендриди,
един дълъг израстък – аксон,
който също се разклонява в края си.
Неговата дължина при някои неврони
достига десетки сантиметри, дори повече
от един метър. Повечето аксони са покрити
с обвивка от миелин
(миелинова
обвивка),
която съдържа главни липиди. На много
места в нервната система има аксони,
които нямат миелинова обвивка. Съществуват
различни по структура и функция видове
неврони.
Под
влияние на дразнители невроните се
възбуждат, при което в клетъчната
мембрана възникват сигнали – нервни
импулси.
Импулсите се провеждат по мембраната
като електричен ток. Миелиновата обвивка
на аксоните ускорява провеждането.
Невроните са свързани помежду си във
вериги. Нервните импулси възникват
първоначално в рецепторни
нервни клетки
под влияние на дразнители от околната
среда или от вътрешната среда на
организма. Дразнителите могат да бъдат
най-различни – механични, температурни,
химични, светлинни, звукови. След това
импулсите се провеждат по невронни
вериги, като се предават от неврон на
неврон. В края на невронните вериги се
намират мускули или жлези, върху които
действат импулсите. В резултат на това
се извършва мускулно съкращение
(движение) или се отделя секрет (секреция).
В главния мозък веригите от неврони
осъществяват редица функции: емоции,
поведение, обучение, запомняне, мотивация,
сън, говор, писане и др.
Предаването
на нервните импулси от неврон на неврон
и от неврон на мускулна клетка става
през специални структури, наречени
синапси.
Те се образуват от мембраната на крайната
част на аксона и участък от мембраната
на следващата клетка. Между двете
мембрани има тясно междуклетъчно
пространство. От аксона на неврона, по
който преминават импулсите, в това
пространство се отделя химично вещество,
наречено посредник
(медиатор).
То се свързва с мембраната на следващата
клетка, в резултат на което тя се възбужда.
Така чрез синапсите се предават нервните
импулси от неврон на неврон или на
мускулна клетка.
Глиалните
клетки са много повече от невроните. Те
са няколко вида и изпълняват различни
функции: служат за механична опора на
невроните, поемат различните вещества
от междуклетъчното пространство,
образуват миелиновата обвивка, поглъщат
и разрушават мъртви нервни клетки.
Мускулната
и нервна тъкан притежава свойството
възбудимост (да се възбуждат от дразнители)
и проводимост (да провеждат възбуждането).
За мускулната тъкан е характерно и
свойството съкратимост.
Мускулната
и нервната тъкан позволяват организма
да се ориентира в средата, да възприема
нейните промени и да реагира на тях по
най-подходящия начин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар