Биология (8 клас) - Тема №3: Опорно-двигателна система. Кости и стави на гръбначния стълб, гръдния кош и крайниците.

Тема №3

Опорно-двигателна система. Кости и стави

на гръбначния стълб, гръдния кош и крайниците

Костите на туловището изграждат гръбначния стълб и гръдния кош.

Гръбначният стълб е стабилен, полуподвижен орган, който се състои от 24 прешлена (7 шийни, 12 гръдни и 5 поясни), кръстцова и опашна кост. Те оформят 5 отдела на гръбначния стълб: шиен, гръден, поясен, кръстцов и опашен.

Прешленът се състои от тяло, дъга, два напречни израстъка и един бодилест израстък. Тялото и дъгата изграждат отвор.

Отворите на всички прешлени образуват гръбначния канал, в който се намира гръбначния мозък.

Първият шиен прешлен се нарича атлас. Той е свързан чрез две стави с тилната кост на черепа. Гръдните прешлени са по-масивни от шийните и осигуряват стабилна опора на гръдния кош. На техните тела и на напречните израстъци има ставни повърхности за свързване с ребрата. Поясните прешлени са най-масивни. Шийните, гръдните и поясните прешлени са свързани помежду си със стави, връзки и междупрешленови дискове.

Кръстцовата кост участва в изграждането  на таза. Странично има ставна повърхност за свързване с тазовите кости. Опашната кост е образувана от сливането на няколко недоразвити прешлена.

Гръбначният стълб има няколко кривини, които при възрастните хора му предават формата на двойно S.

В шийния и поясния отдел той е изпъкнал напред, а в гръдния – назад.  Тази форма му дава възможност да пружинира при натоварване. Така се предпазват от сътресения главата и туловището. Гръбначният стълб е сравнително гъвкав. Най-подвижен е шийният отдел, след това поясният и най-малко гръдният.

Гръден кош. Изграден е от 12 чифта ребра, гръдната кост и гръдната част на гръбначния стълб. Ребрата са плоски кости, които отпред завършват с ребрен хрущял. Те се залавят ставно за съответните прешлени, а хрущялната им част – посредством става за гръдната кост. Поради ставното залавяне на ребрата за гръбначния стълб и гръдната кост при извършване на дихателни движения те се повдигат напред и в страни заедно с гръдната кост. Гръдната кост е плоска.

Гръдният кош затваря гръдната кухина, в която са разположени вътрешните органи сърце, хранопровод, бял дроб, трахея и кръвоносни съдове.

По форма гръдният кош прилича на пресечен кух конус. Горният му отвор е по-малък от долния.

Горен крайник. Той се състои от рамо, мишница, предмишница, китка и ръка. Костите на горния крайник са сравнително леки, което позволява да се извършват различни движения и дейности. Според разположението си те се делят на кости на раменния пояс и кости на свободния горен крайник.

Раменният пояс се състои от две чифтни кости: лопатка и ключица. Лопатката е триъгълна плоска кост, която ставно се свързва с ключицата и раменната кост. Ключицата е дълбока кост с S –овидна форма. Тя се свързва със стави за гръдната кост и лопатката.

В мишницата се намира раменната кост. Тя е дълга кост. Горният край (глава) се свързва с лопатката, като образува раменната става. Тя е най-подвижната става в човешкото тяло. Долният край на раменната кост се свързва с горните краища на костите на предмишницата. Така се образува лакътната става.

Костите на предмишницата са две: лакътна и лъчава кост. Лакътната кост се намира от страната на малкия пръст, а лъчевата – от страната на палеца.

Костите на китката са къси кости, които са подредени в две редици по 4.

Костите на пръстите се наричат фаланги. Палецът има две фаланги, а останалите пръсти – по три фаланги. Най-подвижна е ставата на палеца, поради което той е най-подвижният пръст на ръката. Благодарение на това ръката се е превърнала в орган на труда.

Долен крайник. Той се състои от кости на тазовия пояс и кости на свободния долен крайник. Те са масивни, тъй като осъществяват опората на тялото и движението му в пространството.

Двете тазови кости и кръстцовата кост са свързани помежду си чрез полуподвижни стави и образуват тазовия пояс (таза). На външната повърхност на тазовата кост се намира ставна ямка, в която ляга главата на бедрената кост. По този начин се образува тазобедрената става. Костите на тазовия пояс поемат тежестта на тялото и затова са дебели и здрави.

Свободният долен крайник се дели на бедро, подбедрица и ходило. В бедрото се намира бедрената кост. Тя е дълга кост, чиито горен край участва в образуването на тазобедрената става. Долният край на костта и горният край на големия пищял, заедно с колянното капаче изграждат колянната става.

В подбедрицата се намират 2 дълги кости: голям и малък пищял. Големият пищял е по-дебелата кост, която е от вътрешната страна. Горните и долните краища на двата пищяла са свързани помежду си.

Скелетът на ходилото се изгражда от 3 групи кости: задно ходилни, предно ходилни и кости на кръстите (фаланги), свързани със слабоподвижни стави. Костите и ставите на ходилото образуват свод, който подпомага ходенето, като поема тежестта на тялото и намалява натиска чрез пружиниране.